Социално-психологически тренинг

Ако трябва съвсем накратко да се обясни какво е това социално-психологически тренинг, то определението ще звучи горе-долу така:

Социално-психологическият тренинг е съвкупност от методи на групова психологическа работа, която цели да мобилизира личностния потенциал, процесите на себепознание и самоусъвършенстване и по този начин да доведе до личностен ръст в някаква насока за всеки от участниците в тренинговата група.

Идеята за такова нещо е доста древна, но за официален предшественик се счита работата на К. Левин (1890-1947). Той изучавал груповото взаимодействие и въвел понятието „групова динамика” (групова динамика – сбор от социално-психологически взаимодействия между участниците на групата, сред които и водещият групата, обозначаващи развитието на групата във времето). В тази връзка се появили първите тренингови групи, по-известни като Т-групи.

Самото понятие „социално-психологически тренинг” е въведено от Манфред Форверг, който през 70-те години на 20 век, разработил метод за групова работа, назовавайки го „социално-психологически тренинг”. Този метод е разработван за специалисти в областта на управлението и своето практическо приложение е намерил в средите на ръководителите на промишленото производство в Германия.

Към днешна дата съществуват най-различни тренинги за какво ли не. Примерно може да са за работа с хора, които имат семейни и житейски кризи, стрес, тревожност, депресия, зависимости и др., може да са за разрешаване на конфликти, да са за развиване на комуникативни умения, може да са във връзка с овладяване/развиване на някакви личностни качества и така нататък, може и да са с бизнес насоченост- за лидерски умения, за работа в специфични условия и какво ли не още.

Ето някои от принципите, които може да бъдат включени в един социално-психологически тренинг:

1. Принципът „Тук и сега”. Спазването на този принцип означава, че няма да се говори за минали или за бъдещи събития. Целта му е да не се допуска да сработи принципът на психологическата защита, тъй като това може да попречи на участниците да достигнат поставената цел.

2. Принцип на активността. Този принцип се опира на известната от областта на експерименталната психология позиция, че човек усвоява 10 % от това, което слуша, 50% от това, което вижда, 70% от това, което произнася и 90% от това, което прави сам. Ето защо участието в тренинг не е пасивно, няма характеристиките на отиване да се слуша лекция. По време на тренинга участниците в него извършват специално разработени действия, които може да са примерно проиграване на дадена ситуация, изпълняване на упражнение, следене за поведението на другите по специална схема и какво ли не още, съобразно вида на тренинга.

3. Принцип на изследователска и творческа позиция. Същността на този принцип е, че в хода на тренинга се създава креативна атмосфера, която способства участниците да осъзнават, а и сами да изнамират идеи, закономерности, вече известни в психологията, също така и още нещо, което е много важно, а именно да осъзнават, да експериментират и да тренират своите собствени лични ресурси и особености в безопасна среда без притеснение от негативни оценки.

4. Принцип на осъзнаването на поведението. В тези видове тренинги, които са насочени към формиране на умения и навици, спазването на този принцип е важно. Универсалното средство в тази насока е така наречената обратна връзка – как ви възприемат другите участници от тренинговата група.

5. Принцип на конфиденциалността. Участниците в тренинга се споразумяват да не изнасят лична информация, която е споделена вътре в групата.

Възможно е да бъдат включени и други принципи, в зависимост от вида на тренинга, но като цяло реализацията на заложените в тренинга принципи е сред нещата, които ще способстват за ефективността, редом със съдържанието на тренинга, особеностите на групата и на ситуацията, в която протича тренинга и не на последно място, от личностните качества и умения на водещия тренинга.

Автор: Боянова

Подробности тук: http://psychology-bg.ucoz.com/forum