Идеалният шеф

Заглавие: Идеалният шеф Чет Май 15, 2008 12:05 am

Ок,хайде сега да обсъдим-има ли таквоз животно,или не? Very Happy

Според вас какви качества и професионално поведение са необходими за един такъв човек-все пак от него зависи да мотивира работещите за него,да създаде екип от отговорни мениджъри,които да мотивират другите чиновници и т.н....
po4iva

_________________
http://panda.org/bg/index.cfm

Заглавие: Re: Идеалният шеф Чет Май 15, 2008 12:52 pm

Здравей отново.

Доста интересна тема си подхванала. Цяла сутрин ме сърбяха пръстите да пиша по нея, но чак сега имам необходимото свободно време да се включа.

Много съм мислила по въпроса що за образ трябва да е идеалният шеф, по разни причини, свързани главно и основно с мои наблюдения над шефовете ми в разни фирми и т.н.

За мен идеалният шеф трябва да е лидер, но не толкова поради това, че е началник, а заради умения и разбиране от работата на онези, които са надолу по звеното. Аз лично вадя огромна алергия към шефове, които се юрват да казват как трябва да се върши работа, без да са наясно с практиката. Също съм алергична и към шефове, които се чудят как да усложнят работата, за да "отчитат" собствена дейност, разбивайки с това работния процес до степен да не може да се върши качествено работа.

Идеалният шеф не бива да ползва авторитарен стил на управление, освен в бедствени ситуации или ако не става въпрос за отговорност за дейността на огромно количество хора.

Отношението към персонала не трябва да е като към низши същества и да съдържа елементи на неуважение и недоверие към служителите.

Шефът трябва да е в състояние да спазва трудовото законодателство и не само него и да е пределно честен с тези, с които работи. Ако не разбира от нещо, трябва да е в състояние да проведе консултация с онези, които разбират, без да уронва достойнството им.

Недопустимо според мен е за шеф - да ограбва труда на работещите за него, като не им плаща според заработеното от тях, не им плаща за положен извънреден труд и особено когато се скапва работният процес до степен персоналът да е принуден да работи извънредно и шефът не прави нищо да го предотврати.

Идеалният шеф не изнудва персонала си да му плаща ремонта на развалени от старост машини.

Идеалният шеф има перфектни икономически и правни познания и бизнесът му процъфтява на тази основа, а не на някоя друга основа. И заплатата на персонала е на ниво, както и времето за почивка и работните условия.

А за теб какъв е идеалният шеф?

Заглавие: Re: Идеалният шеф Чет Май 15, 2008 8:36 pm

До тук идеално описание даваш на Идеалния шеф,но забрави Сексуалните отношения Evil or Very Mad

Това е нещо,което Извънредно МнОгО МРАЗЯ!До сега,където и да съм работила,все се стигаше до такъв момент,но бруталното в мен явно си личи и от самолет,защото никога не са ми издевателствали по такъв начин.НО са опитвали крадешком.На последния ми шеф,жена му го беше напуснала,а той е от Алжир,мюсулманин,както се сещаш.Умно що-годе същество,но не особено мъдро.Мюсулманите се втрисат здравата,ако са прехвърлили 40-те и още нямат деца.Той беше на 41.Жена му била някаква шаврантия,до колкото ми я описа,цоцала му паричките,ма той много я обичал и търпял?!?Накрая си стегнала багажа и рекла,че отива при по-богат.Нашия изпада в 6-месечна депресия.След това почвам работа при него,а той е впечатлен от неземната ми харизматичност,бледа кожа,тъмни очи и дълги косища,философският поглед над живота и това,че бачкам здраво....И всичко това МИ ГО КАЗВА,не съм го написала тук за самореклама,иначе по-добре да се регистрирам във флиртче.ком,или нещо от сорта.Според вас,професионално ли е да разправяш на работещите за теб подробностите от личния си живот?!?А комплиментите,с цел "свалки"?А,да-забравих най-важното-реши че иска деца zwezdi4ki

"Не,мерси,предпочитам животни",викам му,а той се изхили и БЕЗ ДА МЕ ПИТА,понечи да ми разтрие раменете,при което едва не му счупих ръката.Рефлекси.От най-бързите.А той едва не се разплака.Ужасно лабилно същество.Не смятам,че шеф на място би следвало да има такова поведение.Не смятам,че МЪЖ на място,ще се унижи така,че да зарибява персонала си и да разчита,че понеже са на заплата и зависят от негго-ще му вържат без много да му мислят.Това си е като да изнасилиш някого.Както и да е,стъжни му се за известно време и чак тогава напуснах.
С другите ми шефове съм наблюдавал същото,но не са ме закачали,защото по стечение на обстоятелствата са зависели ужасно много от работата,която върша за тях,и каквито и мераци да имаха,си ги пазеха за тях си,или се пробваха на по-лесни колежки Twisted Evil

_________________
http://panda.org/bg/index.cfm

Заглавие: Re: Идеалният шеф Пет Май 16, 2008 1:32 pm

Да... Това допълнение си заслужава да се обсъди.

Аз също съм се сблъсквала с такива изпълнения.

Но да ти споделя, че това е зараза не само по вина на некадърност на шефове. Да, съгласна съм, че некадърността на шефа ще е налице, ако той допуска подобни изпълнения.

Обаче искам да ти споделя с какво се сблъсках в две различни фирми.

Първото, което ще опиша е като извадка от филм на ужасите.
Беше по времето, когато тъкмо завършвах висшето си образование (първото такова) и се пробвах да си намерия подходяща работа. Обърнах се към бюро за студентски труд с идеята, че това е все пак някаква институция, която би трябвало да гарантира защита на правата на студентите при намирането на работа. И до ден днешен се ядосвам, че тогава не се заех да съдя въпросната институция и не само нея.

Оказах се на работа в сладкарница, която по разбираеми съображения няма да указвам къде се намира. Обявата, въз основа на която се явих на интервю и бях одобрена за работа, обещаваше трудов договор, сносни пари за онова време като заплата + процент от дохода на заведението за определен период от време.

На място положението се оказа различно. Персоналът се състоеше преобладаващо от студентки. Краткият ми контакт с тях потвърди, че нито една от тях не е получила трудов договор. Ти остави- нито една от тях не е получила нито обещаваната заплата, нито обещаваният процент.

А тези същества не протестираха и работеха там месеци, а една - курвата на шефа от най-любимите я караше по този начин вече година и половина. С 90% от "мадамите" май си спеше "шефчето", видно от поведението му и от това на мацките също.

Работеха срещу БАКШИША от клиента по 12 часа в денонощието. Ако има такъв бакшиш. А ако няма- дояждаха остатъците от храната на клиента. Гнусна картинка. Няма да забравя тази гледка докато съм жива.

И си го представи това като НАЧИН НА ЖИВОТ. Аз си тръгнах на 3-тия час и причината беше, че "шефчо" се пробва да се държи с мен по същия начин, както с въпросните отрепки. Пък аз съм жена с достойнство и с доста повече умствен багаж, отколкото имаха всички курви общо, които беше събрал от кол и от въже да му робуват (не мога да нарека това работа).

Та... Докато има такива образи, ще има и "шефчета", готови да намират задявките с персонала от противоположния пол, за нещо нормално.

Второто подобно изпълнение, за което искам да споделя, се случи в една пицария.

Отново нямаше сключване на трудови договори, отново имаше незаплатен извънреден труд. Но шефът криво -ляво се търпеше и криво-ляво се навиваше да плаща, докато не залитна по колежката ми.

И реши да я сваля. Пък тя видимо имаше поведение, допускащо подобно отношение към нисочайшата и особа.

Какво са правили и къде са правили тези двамата, незнам, но идват в един хубав момент, шефът събира целия персонал и почва да ми се обяснява, как понеже тя била студентка (независимо че и аз тогава бях в същото положение), то тя два месеца няма да идва на работа и аз трябва да работя вместо нея. При това - без да ми се плаща допълният труд. Това прави работа всеки ден по 12 часа без почивни дни. Към това вървяха обяснения колко перфектен шеф е в сравнение с другите шефове и как ако не приема, трябва да напусна фирмичката му. Слушах му тирадата 15 минути. После ми омръзна да го слушам и почнах аз да говоря.

До онзи момент не ме беше чувал да казвам нещо различно от "Да" или "Добре". Така че определено не очакваше такъв отпор. Май съм му изглеждала тъпичка.

Е, тогава му се наложи да слуша как е пропуснал да се уведоми какво пише в КТ за работодатели, които не сключват трудови договори с персонала си, какво казват данъчните по въпроса за воденето на черното счетоводство, но най-вече как има нещастието да не знае (защото не ми е предложил трудов договор, че да съм длъжна да го уведомявам), че не е единственият шеф над мен. Пък другият шеф е на данъчното, където работех по граждански договор (тогава още можеше), защото вече имах записано в дипломката едно такова нещо: "икономист" и просто си тиках магистратурата. И мога, ако го поискам, да му гътна бизнесчето, понеже не го води съгласно изискванията на законите в тази държава.

Шефът придоби много интересно изражение на лицето, което разсмя една част от персонала и за да ги не гледа как едвам се сдържат, взеха да наглеждат печивата с гръб към него и те да гримасничът.

Ефектът беше, че на другият ден внезапно станах най-добрият му служител и взе да ме дава за пример.

Не можах да понеса слабохарактерността на този шеф и опита му да върти дребни далаверки и не стоях още дълго на тази работа, въпреки че бях убедена, че не би посмял да се пробва да направи нищо повече в мой ущърб.

Но пак стигам до извода, че първопричината шефа така да залитне, това е поведението на колежката.

Заглавие: Re: Идеалният шеф Съб Май 17, 2008 2:08 pm

Ами разбира се,че е заради колежките до голяма степен,феминистичните възгледи не са ми особено присъщи,тъй като виждам как възпитават момиченцата вкъщи-наливат им ГИГАНТСКО самочувствие,без покритие още от малки,майките им купуват предизвикателни дрешки ОЩЕ ОТ МАЛКИ и ги учат да си хващат мъже,които да ги глезят,задоволяват,хранят,разбират,обожават,а те да ги манипулират с добре обработени женски номерца и игрички....Израстват нагли,безмозъчни паразити,които се оглеждат точно за такъв тип шеф наоколо след това.Грозна картинка-те не си използват мозъците,щефчетата също не си дават зор да ги впечатляват интелектуално,важното е да има валута...И след това,като ми дойде на мен някой такъв,набрал инерция от предишните колежки,и се пробва по същия начин-свят му се завива,като го поставя съвсем в друга реалност.В началото и аз бях мълчалива и казвах "да" и "добре" и си бачках здравата,но от доста време става ясно на всички,че съм мрачен балкански субект,дошъл да си търси работа,а не забавления в обедната почивка.Пак си бачкам здраво,но никой не разговаря с мен на работа и, О-Слава на Пантеоните!-така наистина си върша работата на спокойствие Twisted Evil

Преди работех в едно казино в Пловдив като барман,с шефа ми имахме приятелски отношения,споделяше много лични неща,а аз му помагах,ако не с друго,поне с това,че може да чуе друга гледна точка за ситуацията,в която беше.Правил е намеци за нещо повече,но само ако се лигавеше,все пак беше на възрастта на баща ми и се усещаше кога да спре,ако почне да излиза от рамките на шегата.Освен това ме уважаваше доста и го показваше.За разлика от останалите колежки,барманки и крупиета,които ги беше прекарал повечето,а предишната барманка направо му правила свирки в офиса зад бара,когато му се прииска на господина.И такива работи.Положението е такова и заради личната психология и комплексарщина на мъжете,но и на жените,които си го просят.Жалко,че и други хора го отнасят покрай тях,или просто ги поставят на място.
Порочен кръг,но правото на избор винаги остава.
_________________
http://panda.org/bg/index.cfm